Цветове

Вчера ми липсваше, но не знам дали и днес ще е така. Как ми липсваше.. немога да определя, може би просто те нямаше. Очите ми гледат в очите ти, там където тях ги няма. Избягах от реалността, която дори не съществуваше, излюзията беше мястото ми за през нощта. Къща обитавана от светове, в която никой освен мен не живееше, и тя беше като мен - рисуваше се, оцветяваше се в различните цветове на чувствата. Тъгата, обаче не беше сива, щастието не приличаше на розово, синьото не символизираше мъжкото, нито пък любовта кървеше в ярко червено. Всички те си имаха други багри, попили от спомени по стаите на моята къща. Не ги знаех, но за това пък знам че някой ден ще мога да открия и да обагря чувството, че наистина много ми липсваше.....