Моето ежедневие...

Днес.... какво да ви кажа... Реших , че това блогченце... ще си го направя като онлайн дневниче। :) Като встъпление, искам да напиша по някой друг ред за хората, изграещи най-важна роля в моя живот... Наскоро имах благоразумието да се преместя в н0во общежитие... Напълно нов блок, ремонтиран... и сякаш попаднах в друга среда। В блока не се допускаха студенти с нисък успех, и в действиетлност тук е място за учене и отдих। Самата обстановка ме предразполага да се развивам в тази насока :) Изпълнена с желания да се сдобия с нови знания..... нощтна смяна... мислейки за мохитото на петата маса, която е и единствена в пет часа ....преглеждам теория на вероятностите, а на следващата вечер чертая греда с подвижна опора и разпределен товар с два момента на третия метър от началото.... общо взето в главата ми е адската лудница। Поотклоних се... та за хората :)
Моята съквартирантка г-ца Делирадева.... е най-жизнерадостния човек, когото познавам। С такова желание описва "малките' неща, случващи й се през деня, че ти някак си се пренасяш в напълно различен свят.... малко по цветен от действителния। И в момента ми дефнира: Мл। след терм। обр। = млякото след термична обработка... наистина трябва да имаш много богато въображение за да разбереш...... не че би било нещо друго... :) Та 'моят' академик Делирадева... има доста интересна фамилия, както предполагам сами сте забелязали... Една от нейните многбройни истории беше именно за произхода и। Пра-пра-пра-пра ... дядо и се е казвал Рад। А "дели" на турски от доста време си означава луд ... И така... В селото им, в което е живеел турците са насилствали малки деца, момичета а и големи хора... (Господи много разхвърляно ми тече мисълта тази вечер) И така॥ той просто един ден хванал един нож... и започнал да ги коли! Да! Ей така... без страх, той е проявил смелост ... и е спасил много хора от насилие и смърт.... И ето от там... лудия Рад.... та чак до Делирадева। Ето каква интересна история। Сега... сещам се за едно много сладко девойче - най добрата приятелка на съквартирантката ми - малкия доцент :) (те двечките са мойте доценти :) които контактуват чрез средството за масова комуникация - скайп, и си пращат разни неща в базата данни абв... след което те ги прехвърлят в базата данни ДИНО - уникални са!) .... и лелеееееее стана ११:३०... трябва да се спи :) утре , подготвяйки се за химията... ще ви отделя малко време :) и ще споделя всичко, за което се сетя... дано ви е интересно....

Глупости на търкалета...

Какво всъщност е любовта? Нещо реално съществуващо, нещо което е просто въпрос на въображение, игра на думи или само комерс? Не знам какво е любовта. Но съм се питала какво е да обичаш всеки ден. Днес, когато се страхувам по-малко от вчера да оголя душата си, когато се усмихвам вътрешно, усещайки с всяка клетка топлина от простичкото усилие да давам, без да очаквам да получа нещо, да съм нащрек за важните и малки "неща" , осмислящи живота, да виждам със знаците на сърцето, а не с разума, да любопитствам за света с невинността на детските очи, да живея - така изпълнявам мисиюта човешка - да обичаме.
Първият път, когато чух думата "любов", не познавах повече от нещо, смесено между признателност, близост, спокойствие и сигурност. После чух същата тази дума хиляди пъти по един или друг повод и никога не е значела абсолютно нищо конкретно. И сякаш изведнъж получих прозрение с висше...
Ако ме погледнете в очите, ще разберете какво значи "да обичаш"... думите са слаби, много...
Темата "влюбени или обичаме" е безумно дълга и прастара. Преди векове със сигурност е била доста по-чиста, простичка и може би по-безумна.

Обичам....

Обичам себе си, приятелите си, жените си, гаджето си, животните, майка си, истината, веселието, купоните, шоколада, театъра, природата, бойните изкуства, литературата, музиката, йогата, пътешествията, лудориите, биологията.........
Общо взето съм доста любвеобилна личнос!

Цветове

Вчера ми липсваше, но не знам дали и днес ще е така. Как ми липсваше.. немога да определя, може би просто те нямаше. Очите ми гледат в очите ти, там където тях ги няма. Избягах от реалността, която дори не съществуваше, излюзията беше мястото ми за през нощта. Къща обитавана от светове, в която никой освен мен не живееше, и тя беше като мен - рисуваше се, оцветяваше се в различните цветове на чувствата. Тъгата, обаче не беше сива, щастието не приличаше на розово, синьото не символизираше мъжкото, нито пък любовта кървеше в ярко червено. Всички те си имаха други багри, попили от спомени по стаите на моята къща. Не ги знаех, но за това пък знам че някой ден ще мога да открия и да обагря чувството, че наистина много ми липсваше.....